1. Биография
  2. Работа в електронни медии
  3. Работа в печатни медии
  4. Награди
  5. Книги
  6. Политическа дейност
  7. Петър Волгин и „Възраждане“
  8. Личен живот

Здравейте, аз съм Петър Волгин.


Повече от 30 години съм журналист. Работил съм в БНР, БНТ, Тв7 и Тв1. Създадените от мен радиопредавания „Без контрол“, „Дим над водата“, „Деконструкция“ и „Политически НЕкоректно“ често предизвикваха бурни обществени дискусии, бяха обсъждани както в медийните регулатори, така и в Народното събрание. Автор съм на множество текстове във вестници, списания и новинарски електронни сайтове. Участвах в създаването на най-значимите български аналитични списания L’Europeo и A-specto. Автор съм на седем книги – романи и нехудожествена литература. Носител съм на редица журналистически награди, сред които Голямата награда „Сирак Скитник“ на БНР, както и на Съюза на българските журналисти. В началото на 2024 г. създадох подкаста в YouTube „Абсолютно свободно с Петър Волгин“, където коментирам най-важното, което става в България и в чужбина. На 9 юни 2024 г. бях избран за депутат в Европейския парламент с листата на партия „Възраждане“. За мен гласуваха преференциално 71 287 души, което е абсолютен рекорд, откакто съществува този вид гласуване у нас. В Европарламента съм част от групата „Европа на суверенните нации“ (ESN), сред чиито основни приоритети са защитата на националните интереси и независимостта на отделните държави при взeмането на важни за тях решения. В центъра на вниманието ми са процесите в международната политика и най-вече случващото се в Европа, Съединените щати, Русия и Близкия Изток. (Една от книгите ми се казва „Радикална еврейска енциклопедия“.) Независимо от това с какво конкретно се занимавам – с журналистика, писане на книги или политика – неотклонно следвам едно правило. И то е винаги да оспорвам официозните позиции и налаганите от властта предписания за мислене и действие. Стремежът ми винаги е бил да предлагам решения, различни от тези на властимащите. Като евродепутат работя за кардинално реформиране на Европейския съюз. Той трябва да престане да бъде структура, в която всички държави- членки безпрекословно изпълняват нарежданията, спускани от Брюксел. ЕС трябва да се превърне в съюз на нации, които си сътрудничат доброволно, в който няма началници и изпълнители. Само при това положение България, както и останалите държави, ще имат полза от членството си в този съюз.

Биография

Петър Петров Волгин е български журналист, писател и политик. Роден е в София на 28 септември 1969 г. Баща му Петър Николов Георгиев Волгин е поет, преводач от руски и редактор в БНР. Майка му Галина Лилова Банчева е строителен инженер. 

Петър Волгин завършва основното си образование в 32 училище „Св. Климент Охридски“ в София. След това е приет в Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“, където се дипломира през 1988 г. В периода 1988-1990 г. отбива задължителната си военна служба. През 1990 г. започва да следва Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която завършва пет години по-късно с дипломна работа, посветена на руския литературен авангард през 20-те години на 20 век.

Работа в електронни медии

През 1992-1993 г. Петър Волгин работи като репортер в Канал 1 на БНТ. Година по-късно започва работа в програма „Хоризонт“ на БНР. Най-напред е репортер, а после водещ на предаването „12 плюс 3“ и на новинарските емисии на „Хоризонт“. През 1998 г. създава първото си авторско радиопредаване „Без контрол“. То съчетава интелектуалната провокация и скандални за времето си теми. Там се обсъжда както творчеството на  Фридрих Ницше, Владимир Набоков, Херберт Маркузе, Пиер Паоло Пазолини, така и нетрадиционните сексуални практики, наркотиците, проституцията. „Без контрол“ бързо набира популярност, спечелва си много почитатели, но и критици. Тогавашният медиен регулатор, Националният съвет за радио и телевизия, настоява БНР да спре предаването, но ръководството на радиото отказва. Волгин твърди, че „Без контрол“ е „интелектуална провокация към хората, които обичат да си задават въпроси“, че е карнавално в смисъла, вложен в това понятие от Михаил Бахтин.

В началото на 2001 г. Петър Волгин заедно с още много свои колеги започват протестни действия срещу намесата на правителството на СДС при избора на нов Генерален директор на БНР. На 19 март 2001 г. той и Лили Маринкова са уволнени от радиото. Следват още уволнения на протестиращи журналисти. 

Няколко месеца по-късно новото ръководство на БНР ги възстановява на работа, а Петър Волгин започва новото си авторско предаване „Дим над водата“. Освен като водещ на „Дим над водата“ и „12 плюс 3“ той е и продуцент на следобедните предавания по програма „Хоризонт“ на БНР. 

През 2005 г. Петър Волгин започва работа в Тв7. Първоначално има рубрика в Сутрешния блок на телевизията, където прави авторски коментари по актуални политически теми, включва директно зрители в ефир, а двамата с редактора Божан Петров правят ироничен преглед на печата. По-късно започва да води ежедневното политическо предаване „Вярно с оригинала“, което се излъчва в продължение на четири години. Запазената марка на тандема Волгин-Петров продължава и тук – авторски коментар на водещия, сатирично представяне на новините, включване на зрители, разговори с гости по актуалните политически събития.

През 2009 г. Петър Волгин стартира новото си авторско радиопредаване „Деконструкция“. “То идва навреме и има потенциала да повтори успеха на предишните концепции. Достатъчно е само да деконструира и собствения си опит на един от най-успешните съвременни радиожурналисти“. 2013 г. е ключова за развитието на предаването, а и за бъдещето на Петър Волгин. Той подкрепя януарските протести, които първоначално са насочени срещу високите цени на тока и парното, а после, според него, прерастват не само в генерален протест срещу първото правителство на ГЕРБ, но и срещу сбъркания Преход. Волгин обаче е силен критик на протестите от лятото на същата година. Ето защо: „Действително в първите дни протестът носеше непартиен и граждански характер. Аз също участвах , защото смятах, че Делян Пеевски не бива да става шеф на ДАНС. Този граждански характер на протеста продължи до петия ден….След това се очертаха три основни групи хора – клиентелата на ГЕРБ, твърдите сини избиратели и НПО-активистите.“ Тъкмо тези хора впоследствие ще се окажат най-големите критици на „Деконструкция“ и ще призовават то да бъде свалено от ефир. В крайна сметка така и става. На 21 декември 2015 г. УС на БНР решава да спре „Деконструкция“. Ето как Петър Волгин обяснява това решение: „Убеден съм, че зад спирането на предаването стои т.нар. психодесен сектор около президента Плевнелиев, политици от ДСБ, грантови анализатори, които са питомци на чужди фондации с маски на носители на гражданското общество. А всъщност са класически полицаи на мисълта, които се занимават основно с писане на доноси, с клевети и използват познатия инструментариум отпреди 1989г. за очерняне на всеки несъгласен.“ Още на следващия ден след като става ясно, че предаването е свалено, стотици хора се събират пред сградата на БНР, за да искат неговото възстановяване. Съюзът на българските журналисти излиза със специална декларация, в която определя спирането на „Деконструкция“ като „страх от истината и безсилие да я отстоиш пред силните на деня“ В специално обръщение на интелектуалци, журналисти и общественици се казва: „Ръката на властта, облечена в регулаторската ръкавица на СЕМ, посегна, за да удуши и последната искрица на свободното слово в медиите. Забраната на предаването „Деконструкция“ е още едно доказателство, че в ход е груба атака срещу онези българи, които не се примиряват с унизителното чуждопоклонство и лъжи на официозните медии, не приемат удобните и стерилни обяснения на евроатлантическита клишета“ Сред подписалите се личат имената на Анжел Вагенщайн, проф. Иван Маразов, проф. Иво Христов, Боян Чуков, Велислава Дърева, Иван Гранитски, Георги Йорданов.

През 2020 г. в ефира на БНР започва да се излъчва новото авторско предаване на Петър Волгин „Политически НЕкоректно“. То носи името на едноименната книга на Волгин, излязла две години по-рано. В него отново участват Божан Петров и Калина Андролова, както и новите автори Владислав Апостолов и Александър Сивилов. Различното с предишните авторски проекти на Волгин е, че сега предаването се излъчва не един път, а два пъти седмично – в събота и в неделя. Има и още един водещ – дългогодишната журналистка в БНР Силвия Великова. Стремежът е така да се осигури истински плурализъм и  различен поглед към ставащото у нас и в чужбина. Още от първите издания на предаването, започват и атаките срещу него от най-различни евроатлантически настроени политици, анализатори и НПО активисти. На критики биват подлагани основно предаванията, които води Волгин, защото основната цел на водещия била да „промени евроатлантическия избор на България“. Нападките срещу Петър Волгин от страна на евроатлантически настроени политици и медии зачестяват след началото на войната в Украйна през 2022 г. Критиките срещу него са, че в предаванията си „използва официалния речник на Москва“, а поканените там гости „говорят за „бандеровците“ в Украйна, за „нелигитимната“ власт в Киев, за вината на НАТО и САЩ, които са предизвикали Путин с натъпването си на Изток.“ Волгин отговаря, че обвиненията срещу него идват от страна на „жълтопаветния планктон, който иска медиите да бъдат покрити с бурката на русофобията. Евроатлантическите бройлери тропат с крачета и настояват за Русия да се говори единствено като за Сатана. И понеже възразявам открито срещу подобно едноклетъчно представяне на действителността, споменатите хора никак, ама никак не ме харесват. Хубавото е, че нормалните хора са повече. И тези нормални хора искат в медиите да има различни гледни точки.“ Въпреки атаките срещу Волгин и „Политически НЕкоректно“, СЕМ така и не открива нарушение на Закона за радио и телевизия и никога не налага санкции нито на водещия, нито на БНР.

В края на 2023 г. около „Политически НЕкоректно“ възниква поредният широко дискутиран в обществото казус. Петър Волгин прави интервю с посланика на Руската федерация у нас Елеонора Митрофанова. Интервюто е направено на запис, съгласувано е с всички ръководни лица в БНР, а предстоящото му излъчване е рекламирано в социалните мрежи. В специална декларация, разпространена в деня преди излъчването на интервюто, съпредседателят на ДПС Делян Пеевски остро възразява срещу предстоящото излъчване и „настоява СЕМ и другите регулаторни органи да се самосезират, за да не се допусне “подобна провокация” в национален ефир.“  Следва спешно заседание на ръководството на БНР, което забранява излъчването на интервюто с посланик Митрофанова. Спирането на интервюто предизвиква реакции на политици, анализатори и журналисти, повече от които определят това действие като „класически цензура“. Няколко месеца по-късно Волгин казва, че именно цензурата е една от основните причини да влезе в политиката.

В периода 2021-2022 г. Петър Волгин е водещ на политическото предаване „Демокрацията“ по Тв1 заедно със Силвия Великова и Марио Гаврилов. Водените от него предавания често се превръщат в арена на ожесточени словесни сблъсъци. 

Работа в печатни медии

От 1998 г. Петър Волгин публикува коментари по вътрешно и външнополитически теми в редица вестници, списания и електронни сайтове – „24 часа“, „168 часа“ „Труд“, „Сега“, „Стандарт“, „Новинар“, „Земя“ „Преса“, „Клуб М“, „Тема“, „L’Europeo”, “A-specto”, „Offnews”. 

След като са уволнени от БНР в края на управлението на Иван Костов през 2001 г., Петър Волгин и неговият колега Божан Петров започват да правят ежеседмична  страница „Без контрол“ във вестник „24 часа“. В периода 2004 – 2008 г. двамата правят всяка седмица страницата „Дим под водата“ във вестник „Новинар“. Между 2019 и 2024 г. Петър Волгин има рубрика за политически коментари във в-к „Ретро“. 

През 1999-2006 г. Петър Волгин е редактор и автор в първото месечно мъжко списание в България след 1989 г. „Клуб М“. Там интервюира популярни личности от сферата на политиката, културата, медиите, коментира актуалните политически събития и обществени процеси, прави репортажи.

Петър Волгин участва в създаването на списание „L’Europeo” и е постоянен автор там в периода 2008-2010 г., когато главен редактор е Калина Андролова. Двамата създават и списание „A-specto”, където Волгин е редактор и автор през цялото време на съществуването на изданието /2014 -2018 г./ 

Награди

През 2000 г. Петър Волгин печели наградата “Сребърна вълна” на Медийния фестивал в Албена за най-добро  радиопредаване “Без контрол”. През 2003 г. получава наградата “Сирак Скитник” на БНР за най-добър журналист. През същата година предаването му „Дим над водата“ получава наградата “Сребърна вълна” на Медийния фестивал в Албена за най-добро  радиопредаване. В три поредни години – 2013, 2014 и 2015 г. Волгин е отличен с приза „Номер 1“ на програма „Хоризонт“ на БНР. През 2014 г. получава наградата „Златен глас“ на името на Надежда Дженева. През 2016 г. му е връчена наградата на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България в категорията „За професионална и гражданска етика“. През 2020 г. Петър Волгин получава наградата „Златно перо“ за принос към българската журналистика на СБЖ.  През 2013 г. художествено-документалният му роман „Радикална еврейска енциклопедия“ е номиниран на литературната награда „Хеликон“.

Книги

През 2000 г. излиза първият роман на Петър Волгин „Медиен апокалипсис“. Макар че става дума за художествена литература, в него има и доста автобиографични черти. Романът е приет така, както се приемат и радиопредаванията на Волгин от онова време. Някои критици  настояват, че това не е никаква литература, а просто набор от „дълбокомислени постмодерни фрази“. Според други обаче романът е важен, защото проблематизира по оригинален начин отношенията между медиите и литературата. „Елитарстващата литературна идеология нарече романа „постмодерен“ и „пошъл“. Честно казано, той не е нито едното, нито другото. Постмодерен е дотолкова, доколкото в него покрай другите неща и ситуации, става дума и за актуални идеи като тези на Бодрияр…Още по-малко „Медиен апокалипсис“ е пошъл. Ако рецензентите бяха преодолели естетическия си шок пред ниските етажи на лексиката, които ги атакуват / не без пъклена усмивка в ъгълчетата на авторовата уста“/ още на първите страници, щяха да видят, че това е един съвсем класически роман на индивидуалното съзряване, добре написан и в никакъв случай по-скандален, отколкото са били скандални в своето време примерно първите романи на Олдъс Хъксли.“

През 2004 г. излиза вторият роман на Петър Волгин „Лудница“. Авторът „води читателите през лабиринтите на властта, парите, любовта и секса, като прескача всякакви ограничения. Със самоубийствена упоритост героите му се стремят да сбъднат и най-безумните си желания. Този стремеж води до предателства, отчаяние, смърт или загуба на собствената им идентичност. Има и опита да бъде спряно окончателното самоунищожение чрез изучаването на френски език. Съвсем реална обаче е вероятността образователният процес да се превърне в още една мания, в която осъзнаването на граматическите правила не може да се случи без появата на следващия труп.“ През 2004г. излиза и третата книга на Петър Волгин „Неудобните“. В нея известни медийни личности разговарят с автора максимално откровено за професионалния и личния си живот, за това, което ги прави „неудобни“. Сред тях са Милен Цветков, Сашо Диков, Маргарита Михнева, Елена Йончева.

През 2007 г. излиза романът „Обичам ли те?“, който Петър Волгин написва заедно с актрисата и телевизионна водеща Искра Ангелова. Това е епистоларен роман, състоящ се от писма, които двамата автори си разменят по електронната поща. Книгата предизвиква голям читателски интерес и няколко седмица се задържа в десетката на най-продавани книги на книжарници „Хеликон“.

През 2013 г. се появява художествено-документалният роман на Петър Волгин „Радикална еврейска енциклопедия“. Книгата е резултат от дългогодишния му интерес към еврейската култура, история и философия. В нея криминалната интрига се преплита с представянето на някои от най-значимите евреи от историята на 19 и 20 в.  – Карл Маркс, Зигмунд Фройд, Голда Меир и др.

През 2018 г. излиза книгата на Петър Волгин „Политически НЕкоректно“. В нея авторът се спира на някои от най-важните теми в съвременната геополитика. „В книгата ставаше дума за дезинтеграцията, обхванала ЕС, както и за нежеланието на евроелита да схване дълбочината на проблема. „Разликите между брюкселския народ“ и нормалните европейци ставаха все по-големи. Пишех и за залеза на американския хегемон и за възраждането на Русия. Специално се спирах и на любимото плашило на всеки либерал – популизма. Смятах, че популизмът съвсем не е онова чудовище, за каквото го представяха традиционните коментатори, а е израз на желанието на обикновените хора да бъдат чути. Популизмът е логичната съпротива срещу властта на елита, срещу изключването на нормалните граждани от процеса на вземането на решения“. Няколко седмици „Политически НЕкоректно“ се задържа в класацията на книжарници „Хеликон“ за десетте най-продавани книги.

Петър Волгин разказва максимално откровено за професионалния и личния си живот в автобиографичната си книга „Живот в радиото“, излязла през 2022 г.

Политическа дейност

Петър Волгин започва заниманията си с политика още като ученик в НГДЕК преди 1989 г. Заедно със своите съученици Атанас Семов и Георги Неделчев се вдъхновяват от идеите за демократизиране на тогавашното общество, свързани с преустройството и гласността в СССР. Правят Табло на гласността в Класическата гимназия, на която слагат преводни текстове от съветски издания, както и свои текстове, в които се настоява за радикално преустройство на обществото. През 1987 г. ДС започва разработка срещу Волгин под кодовото название „Ревизионист“. Това е направено, след като на службите става ясно какво е говорил Волгин на комсомолската конференция в НГДЕК. Там той настоява за уважение към религиозните чувства на гражданите, за създаването и на други младежки организации извън ДКМС, за отваряне на архивите, съдържащи материали, свързани с култа към личността, за правото на свободно събиране и демонстрации. През 1988 г. Петър Волгин е задържан от служители на ДС при изписването на лозунга „Гюргево -не!“ на стената на Военното издателство в София. Той прави това в знак на протест срещу бездействието на комунистическите власти след обгазяването на Русе от румънския град Гюргево.

Петър Волгин продължава с дисидентската си дейност и в казармата. Подкрепя идеята на Атанас Семов за създаването на нелегална организация в армията, която да работи за демократизирането на България. Тайните служби скоро разбират за дейността им и през март 1989 г. двамата са арестувани. Повдигнати са им обвинения по чл.107, 108 и 273 от НК за „подривна дейност в армията и престъпления срещу социализма“. Двамата не попадат в затвора, единствено благодарение на намесата на ген. Атанас Семерджиев, който тогава е началник-щаб на армията.

Като журналист Петър Волгин продължава да прави това, което е вършил и като ученик – да се бори за разширяването на пространството на свободата и на възможностите на хората да изразяват гласно вижданията си, без да се опасяват от репресии. Понеже през годините често изказва мнението си по важни процеси в обществото, често се появяват предположения, че ще се включи в политиката. В предаванията и текстовете си Волгин защитава правата на хората на наемния труд и призовава за по-активна социална политика на държавата. Заради тези му позиции редица наблюдатели смятат, че той ще се включи в създаването на нова радикална лява партия. Ето каква казва самият той: „Прилагателното „радикален“ произхожда от латинската дума radix, която означава „корен“, „начало“. В този смисъл радикална е онази левица, която прави това което и всички леви партии и движения през последните 150-200 години, бори се за правата на всички хора, които разчитат на труда си, а не на наследствени привилегии.“ Задълбочаващата се идейна и организационна криза в БСП прави все по-популярно виждането, че е необходима нова лява партия с „евентуални водещи идеолози лица като политолога Иво Христов, журналистите Петър Волгин и Александър Симов“ След успеха на радикално лявата  „Сириза“ на парламентарните избори в Гърция, се заговори, че Волгин ще прави аналогично движение в България.

Успоредно със защитата на левите идеи, Петър Волгин постоянно говори и пише за необходимостта от връщане правата на националната държава, за това, че важните решения за страната трябва да бъдат вземани в София, а не в чужди столици. Именно заради това се появяват предположения, че той може да застане начело на нова или вече съществуваща националистическа организация. В крайна сметка Петър Волгин решава да остане в полето на журналистиката и да не влиза в реалната политика. През първата половина на 2024 г. той променя своето решение.

Петър Волгин и „Възраждане“

В началото на месец април 2024 г. множество структури из цялата страна на партия „Възраждане“ номинират Петър Волгин за евродепутат на предстоящите европейски избори. Ето как той обяснява решението си да се включи в политическата дейност: „По време на дългогодишната ми работа в БНР и в други електронни медии, в стотиците статии, които съм публикувал в много списания, вестници, сайтове, в книгите, които съм написал, съм следвал една основна линия – да разширявам границите на свободата и на независимостта. Както на отделната личност, така и на нашата държава. Дълго време смятах, че това е достатъчно. Бях убеден, че силата на словото е толкова голяма, че е в състояние да променя реалността. И днес продължавам да вярвам в свободното слово. Само че от всичко, което става около нас, особено напоследък, се убедих, че вече думите не са достатъчни. Трябват и реални политически действия.“ Волгин е поставен на второ място в листата на „Възраждане“ за евроизборите. На проведените на 9 юни 2024 г. европейски избори Петър Волгин получава най-високия преференциален вот, регистриран до този момент в България. Заедно с другите двама евродепутати от „Възраждане“ Станислав Стоянов и Рада Лайкова става член на най-новата парламента група „Европа на суверенните нации“.

Личен живот

Петър Волгин е женен за журналистката от БНР Даниела Големинова. Двамата имат две деца – Теа /р. 2015 г./ и Александър /р. 2017г./

Биография

Петър Петров Волгин е български журналист, писател и политик. Роден е в София на 28 септември 1969 г. Баща му Петър Николов Георгиев Волгин е поет, преводач от руски и редактор в БНР. Майка му Галина Лилова Банчева е строителен инженер. 

Петър Волгин завършва основното си образование в 32 училище „Св. Климент Охридски“ в София. След това е приет в Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“, където се дипломира през 1988 г. В периода 1988-1990 г. отбива задължителната си военна служба. През 1990 г. започва да следва Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която завършва пет години по-късно с дипломна работа, посветена на руския литературен авангард през 20-те години на 20 век.

Работа в електронни медии

През 1992-1993 г. Петър Волгин работи като репортер в Канал 1 на БНТ. Година по-късно започва работа в програма „Хоризонт“ на БНР. Най-напред е репортер, а после водещ на предаването „12 плюс 3“ и на новинарските емисии на „Хоризонт“. През 1998 г. създава първото си авторско радиопредаване „Без контрол“. То съчетава интелектуалната провокация и скандални за времето си теми. Там се обсъжда както творчеството на  Фридрих Ницше, Владимир Набоков, Херберт Маркузе, Пиер Паоло Пазолини, така и нетрадиционните сексуални практики, наркотиците, проституцията. „Без контрол“ бързо набира популярност, спечелва си много почитатели, но и критици. Тогавашният медиен регулатор, Националният съвет за радио и телевизия, настоява БНР да спре предаването, но ръководството на радиото отказва. Волгин твърди, че „Без контрол“ е „интелектуална провокация към хората, които обичат да си задават въпроси“, че е карнавално в смисъла, вложен в това понятие от Михаил Бахтин.

В началото на 2001 г. Петър Волгин заедно с още много свои колеги започват протестни действия срещу намесата на правителството на СДС при избора на нов Генерален директор на БНР. На 19 март 2001 г. той и Лили Маринкова са уволнени от радиото. Следват още уволнения на протестиращи журналисти. 

Няколко месеца по-късно новото ръководство на БНР ги възстановява на работа, а Петър Волгин започва новото си авторско предаване „Дим над водата“. Освен като водещ на „Дим над водата“ и „12 плюс 3“ той е и продуцент на следобедните предавания по програма „Хоризонт“ на БНР. 

През 2005 г. Петър Волгин започва работа в Тв7. Първоначално има рубрика в Сутрешния блок на телевизията, където прави авторски коментари по актуални политически теми, включва директно зрители в ефир, а двамата с редактора Божан Петров правят ироничен преглед на печата. По-късно започва да води ежедневното политическо предаване „Вярно с оригинала“, което се излъчва в продължение на четири години. Запазената марка на тандема Волгин-Петров продължава и тук – авторски коментар на водещия, сатирично представяне на новините, включване на зрители, разговори с гости по актуалните политически събития.

През 2009 г. Петър Волгин стартира новото си авторско радиопредаване „Деконструкция“. “То идва навреме и има потенциала да повтори успеха на предишните концепции. Достатъчно е само да деконструира и собствения си опит на един от най-успешните съвременни радиожурналисти“. 2013 г. е ключова за развитието на предаването, а и за бъдещето на Петър Волгин. Той подкрепя януарските протести, които първоначално са насочени срещу високите цени на тока и парното, а после, според него, прерастват не само в генерален протест срещу първото правителство на ГЕРБ, но и срещу сбъркания Преход. Волгин обаче е силен критик на протестите от лятото на същата година. Ето защо: „Действително в първите дни протестът носеше непартиен и граждански характер. Аз също участвах , защото смятах, че Делян Пеевски не бива да става шеф на ДАНС. Този граждански характер на протеста продължи до петия ден….След това се очертаха три основни групи хора – клиентелата на ГЕРБ, твърдите сини избиратели и НПО-активистите.“ Тъкмо тези хора впоследствие ще се окажат най-големите критици на „Деконструкция“ и ще призовават то да бъде свалено от ефир. В крайна сметка така и става. На 21 декември 2015 г. УС на БНР решава да спре „Деконструкция“. Ето как Петър Волгин обяснява това решение: „Убеден съм, че зад спирането на предаването стои т.нар. психодесен сектор около президента Плевнелиев, политици от ДСБ, грантови анализатори, които са питомци на чужди фондации с маски на носители на гражданското общество. А всъщност са класически полицаи на мисълта, които се занимават основно с писане на доноси, с клевети и използват познатия инструментариум отпреди 1989г. за очерняне на всеки несъгласен.“ Още на следващия ден след като става ясно, че предаването е свалено, стотици хора се събират пред сградата на БНР, за да искат неговото възстановяване. Съюзът на българските журналисти излиза със специална декларация, в която определя спирането на „Деконструкция“ като „страх от истината и безсилие да я отстоиш пред силните на деня“ В специално обръщение на интелектуалци, журналисти и общественици се казва: „Ръката на властта, облечена в регулаторската ръкавица на СЕМ, посегна, за да удуши и последната искрица на свободното слово в медиите. Забраната на предаването „Деконструкция“ е още едно доказателство, че в ход е груба атака срещу онези българи, които не се примиряват с унизителното чуждопоклонство и лъжи на официозните медии, не приемат удобните и стерилни обяснения на евроатлантическита клишета“ Сред подписалите се личат имената на Анжел Вагенщайн, проф. Иван Маразов, проф. Иво Христов, Боян Чуков, Велислава Дърева, Иван Гранитски, Георги Йорданов.

През 2020 г. в ефира на БНР започва да се излъчва новото авторско предаване на Петър Волгин „Политически НЕкоректно“. То носи името на едноименната книга на Волгин, излязла две години по-рано. В него отново участват Божан Петров и Калина Андролова, както и новите автори Владислав Апостолов и Александър Сивилов. Различното с предишните авторски проекти на Волгин е, че сега предаването се излъчва не един път, а два пъти седмично – в събота и в неделя. Има и още един водещ – дългогодишната журналистка в БНР Силвия Великова. Стремежът е така да се осигури истински плурализъм и  различен поглед към ставащото у нас и в чужбина. Още от първите издания на предаването, започват и атаките срещу него от най-различни евроатлантически настроени политици, анализатори и НПО активисти. На критики биват подлагани основно предаванията, които води Волгин, защото основната цел на водещия била да „промени евроатлантическия избор на България“. Нападките срещу Петър Волгин от страна на евроатлантически настроени политици и медии зачестяват след началото на войната в Украйна през 2022 г. Критиките срещу него са, че в предаванията си „използва официалния речник на Москва“, а поканените там гости „говорят за „бандеровците“ в Украйна, за „нелигитимната“ власт в Киев, за вината на НАТО и САЩ, които са предизвикали Путин с натъпването си на Изток.“ Волгин отговаря, че обвиненията срещу него идват от страна на „жълтопаветния планктон, който иска медиите да бъдат покрити с бурката на русофобията. Евроатлантическите бройлери тропат с крачета и настояват за Русия да се говори единствено като за Сатана. И понеже възразявам открито срещу подобно едноклетъчно представяне на действителността, споменатите хора никак, ама никак не ме харесват. Хубавото е, че нормалните хора са повече. И тези нормални хора искат в медиите да има различни гледни точки.“ Въпреки атаките срещу Волгин и „Политически НЕкоректно“, СЕМ така и не открива нарушение на Закона за радио и телевизия и никога не налага санкции нито на водещия, нито на БНР.

В края на 2023 г. около „Политически НЕкоректно“ възниква поредният широко дискутиран в обществото казус. Петър Волгин прави интервю с посланика на Руската федерация у нас Елеонора Митрофанова. Интервюто е направено на запис, съгласувано е с всички ръководни лица в БНР, а предстоящото му излъчване е рекламирано в социалните мрежи. В специална декларация, разпространена в деня преди излъчването на интервюто, съпредседателят на ДПС Делян Пеевски остро възразява срещу предстоящото излъчване и „настоява СЕМ и другите регулаторни органи да се самосезират, за да не се допусне “подобна провокация” в национален ефир.“  Следва спешно заседание на ръководството на БНР, което забранява излъчването на интервюто с посланик Митрофанова. Спирането на интервюто предизвиква реакции на политици, анализатори и журналисти, повече от които определят това действие като „класически цензура“. Няколко месеца по-късно Волгин казва, че именно цензурата е една от основните причини да влезе в политиката.

В периода 2021-2022 г. Петър Волгин е водещ на политическото предаване „Демокрацията“ по Тв1 заедно със Силвия Великова и Марио Гаврилов. Водените от него предавания често се превръщат в арена на ожесточени словесни сблъсъци. 

Работа в печатни медии

От 1998 г. Петър Волгин публикува коментари по вътрешно и външнополитически теми в редица вестници, списания и електронни сайтове – „24 часа“, „168 часа“ „Труд“, „Сега“, „Стандарт“, „Новинар“, „Земя“ „Преса“, „Клуб М“, „Тема“, „L’Europeo”, “A-specto”, „Offnews”. 

След като са уволнени от БНР в края на управлението на Иван Костов през 2001 г., Петър Волгин и неговият колега Божан Петров започват да правят ежеседмична  страница „Без контрол“ във вестник „24 часа“. В периода 2004 – 2008 г. двамата правят всяка седмица страницата „Дим под водата“ във вестник „Новинар“. Между 2019 и 2024 г. Петър Волгин има рубрика за политически коментари във в-к „Ретро“. 

През 1999-2006 г. Петър Волгин е редактор и автор в първото месечно мъжко списание в България след 1989 г. „Клуб М“. Там интервюира популярни личности от сферата на политиката, културата, медиите, коментира актуалните политически събития и обществени процеси, прави репортажи.

Петър Волгин участва в създаването на списание „L’Europeo” и е постоянен автор там в периода 2008-2010 г., когато главен редактор е Калина Андролова. Двамата създават и списание „A-specto”, където Волгин е редактор и автор през цялото време на съществуването на изданието /2014 -2018 г./ 

Награди

През 2000 г. Петър Волгин печели наградата “Сребърна вълна” на Медийния фестивал в Албена за най-добро  радиопредаване “Без контрол”. През 2003 г. получава наградата “Сирак Скитник” на БНР за най-добър журналист. През същата година предаването му „Дим над водата“ получава наградата “Сребърна вълна” на Медийния фестивал в Албена за най-добро  радиопредаване. В три поредни години – 2013, 2014 и 2015 г. Волгин е отличен с приза „Номер 1“ на програма „Хоризонт“ на БНР. През 2014 г. получава наградата „Златен глас“ на името на Надежда Дженева. През 2016 г. му е връчена наградата на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България в категорията „За професионална и гражданска етика“. През 2020 г. Петър Волгин получава наградата „Златно перо“ за принос към българската журналистика на СБЖ.  През 2013 г. художествено-документалният му роман „Радикална еврейска енциклопедия“ е номиниран на литературната награда „Хеликон“.

Книги

През 2000 г. излиза първият роман на Петър Волгин „Медиен апокалипсис“. Макар че става дума за художествена литература, в него има и доста автобиографични черти. Романът е приет така, както се приемат и радиопредаванията на Волгин от онова време. Някои критици  настояват, че това не е никаква литература, а просто набор от „дълбокомислени постмодерни фрази“. Според други обаче романът е важен, защото проблематизира по оригинален начин отношенията между медиите и литературата. „Елитарстващата литературна идеология нарече романа „постмодерен“ и „пошъл“. Честно казано, той не е нито едното, нито другото. Постмодерен е дотолкова, доколкото в него покрай другите неща и ситуации, става дума и за актуални идеи като тези на Бодрияр…Още по-малко „Медиен апокалипсис“ е пошъл. Ако рецензентите бяха преодолели естетическия си шок пред ниските етажи на лексиката, които ги атакуват / не без пъклена усмивка в ъгълчетата на авторовата уста“/ още на първите страници, щяха да видят, че това е един съвсем класически роман на индивидуалното съзряване, добре написан и в никакъв случай по-скандален, отколкото са били скандални в своето време примерно първите романи на Олдъс Хъксли.“

През 2004 г. излиза вторият роман на Петър Волгин „Лудница“. Авторът „води читателите през лабиринтите на властта, парите, любовта и секса, като прескача всякакви ограничения. Със самоубийствена упоритост героите му се стремят да сбъднат и най-безумните си желания. Този стремеж води до предателства, отчаяние, смърт или загуба на собствената им идентичност. Има и опита да бъде спряно окончателното самоунищожение чрез изучаването на френски език. Съвсем реална обаче е вероятността образователният процес да се превърне в още една мания, в която осъзнаването на граматическите правила не може да се случи без появата на следващия труп.“ През 2004г. излиза и третата книга на Петър Волгин „Неудобните“. В нея известни медийни личности разговарят с автора максимално откровено за професионалния и личния си живот, за това, което ги прави „неудобни“. Сред тях са Милен Цветков, Сашо Диков, Маргарита Михнева, Елена Йончева.

През 2007 г. излиза романът „Обичам ли те?“, който Петър Волгин написва заедно с актрисата и телевизионна водеща Искра Ангелова. Това е епистоларен роман, състоящ се от писма, които двамата автори си разменят по електронната поща. Книгата предизвиква голям читателски интерес и няколко седмица се задържа в десетката на най-продавани книги на книжарници „Хеликон“.

През 2013 г. се появява художествено-документалният роман на Петър Волгин „Радикална еврейска енциклопедия“. Книгата е резултат от дългогодишния му интерес към еврейската култура, история и философия. В нея криминалната интрига се преплита с представянето на някои от най-значимите евреи от историята на 19 и 20 в.  – Карл Маркс, Зигмунд Фройд, Голда Меир и др.

През 2018 г. излиза книгата на Петър Волгин „Политически НЕкоректно“. В нея авторът се спира на някои от най-важните теми в съвременната геополитика. „В книгата ставаше дума за дезинтеграцията, обхванала ЕС, както и за нежеланието на евроелита да схване дълбочината на проблема. „Разликите между брюкселския народ“ и нормалните европейци ставаха все по-големи. Пишех и за залеза на американския хегемон и за възраждането на Русия. Специално се спирах и на любимото плашило на всеки либерал – популизма. Смятах, че популизмът съвсем не е онова чудовище, за каквото го представяха традиционните коментатори, а е израз на желанието на обикновените хора да бъдат чути. Популизмът е логичната съпротива срещу властта на елита, срещу изключването на нормалните граждани от процеса на вземането на решения“. Няколко седмици „Политически НЕкоректно“ се задържа в класацията на книжарници „Хеликон“ за десетте най-продавани книги.

Петър Волгин разказва максимално откровено за професионалния и личния си живот в автобиографичната си книга „Живот в радиото“, излязла през 2022 г.

Политическа дейност

Петър Волгин започва заниманията си с политика още като ученик в НГДЕК преди 1989 г. Заедно със своите съученици Атанас Семов и Георги Неделчев се вдъхновяват от идеите за демократизиране на тогавашното общество, свързани с преустройството и гласността в СССР. Правят Табло на гласността в Класическата гимназия, на която слагат преводни текстове от съветски издания, както и свои текстове, в които се настоява за радикално преустройство на обществото. През 1987 г. ДС започва разработка срещу Волгин под кодовото название „Ревизионист“. Това е направено, след като на службите става ясно какво е говорил Волгин на комсомолската конференция в НГДЕК. Там той настоява за уважение към религиозните чувства на гражданите, за създаването и на други младежки организации извън ДКМС, за отваряне на архивите, съдържащи материали, свързани с култа към личността, за правото на свободно събиране и демонстрации. През 1988 г. Петър Волгин е задържан от служители на ДС при изписването на лозунга „Гюргево -не!“ на стената на Военното издателство в София. Той прави това в знак на протест срещу бездействието на комунистическите власти след обгазяването на Русе от румънския град Гюргево.

Петър Волгин продължава с дисидентската си дейност и в казармата. Подкрепя идеята на Атанас Семов за създаването на нелегална организация в армията, която да работи за демократизирането на България. Тайните служби скоро разбират за дейността им и през март 1989 г. двамата са арестувани. Повдигнати са им обвинения по чл.107, 108 и 273 от НК за „подривна дейност в армията и престъпления срещу социализма“. Двамата не попадат в затвора, единствено благодарение на намесата на ген. Атанас Семерджиев, който тогава е началник-щаб на армията.

Като журналист Петър Волгин продължава да прави това, което е вършил и като ученик – да се бори за разширяването на пространството на свободата и на възможностите на хората да изразяват гласно вижданията си, без да се опасяват от репресии. Понеже през годините често изказва мнението си по важни процеси в обществото, често се появяват предположения, че ще се включи в политиката. В предаванията и текстовете си Волгин защитава правата на хората на наемния труд и призовава за по-активна социална политика на държавата. Заради тези му позиции редица наблюдатели смятат, че той ще се включи в създаването на нова радикална лява партия. Ето каква казва самият той: „Прилагателното „радикален“ произхожда от латинската дума radix, която означава „корен“, „начало“. В този смисъл радикална е онази левица, която прави това което и всички леви партии и движения през последните 150-200 години, бори се за правата на всички хора, които разчитат на труда си, а не на наследствени привилегии.“ Задълбочаващата се идейна и организационна криза в БСП прави все по-популярно виждането, че е необходима нова лява партия с „евентуални водещи идеолози лица като политолога Иво Христов, журналистите Петър Волгин и Александър Симов“ След успеха на радикално лявата  „Сириза“ на парламентарните избори в Гърция, се заговори, че Волгин ще прави аналогично движение в България.

Успоредно със защитата на левите идеи, Петър Волгин постоянно говори и пише за необходимостта от връщане правата на националната държава, за това, че важните решения за страната трябва да бъдат вземани в София, а не в чужди столици. Именно заради това се появяват предположения, че той може да застане начело на нова или вече съществуваща националистическа организация. В крайна сметка Петър Волгин решава да остане в полето на журналистиката и да не влиза в реалната политика. През първата половина на 2024 г. той променя своето решение.

Петър Волгин и „Възраждане“

В началото на месец април 2024 г. множество структури из цялата страна на партия „Възраждане“ номинират Петър Волгин за евродепутат на предстоящите европейски избори. Ето как той обяснява решението си да се включи в политическата дейност: „По време на дългогодишната ми работа в БНР и в други електронни медии, в стотиците статии, които съм публикувал в много списания, вестници, сайтове, в книгите, които съм написал, съм следвал една основна линия – да разширявам границите на свободата и на независимостта. Както на отделната личност, така и на нашата държава. Дълго време смятах, че това е достатъчно. Бях убеден, че силата на словото е толкова голяма, че е в състояние да променя реалността. И днес продължавам да вярвам в свободното слово. Само че от всичко, което става около нас, особено напоследък, се убедих, че вече думите не са достатъчни. Трябват и реални политически действия.“ Волгин е поставен на второ място в листата на „Възраждане“ за евроизборите. На проведените на 9 юни 2024 г. европейски избори Петър Волгин получава най-високия преференциален вот, регистриран до този момент в България. Заедно с другите двама евродепутати от „Възраждане“ Станислав Стоянов и Рада Лайкова става член на най-новата парламента група „Европа на суверенните нации“.

Личен живот

Петър Волгин е женен за журналистката от БНР Даниела Големинова. Двамата имат две деца – Теа /р. 2015 г./ и Александър /р. 2017г./