„Това, което се случва в момента в Европа, не е нормално. Европа се насочва към милитаризация. Една посока, която е вредна за европейските държави. Когато постоянно говориш за война, това е много лош знак. А Европейският съюз е изграден на два основни принципа. Първо, на принципа на мира, защото основите на ЕС се създават след края на Втората световна война, до голяма степен като реакция на ужасите от войната. Тоест ЕС възниква като проект на мира. Вторият принцип е принципът на социалната държава. Европа винаги е била много по-интересна, по-смислена от САЩ, защото е по-социална. Но в момента милитаризацията ще измести всичко останало, няма да строим болници, няма да строим училища, няма да се грижим за социалните си системи, а всичките пари в Европа ще ги даваме за оръжие.“ 

Това каза евродепутатът Петър Волгин на среща със симпатизанти, организирана от структурата на „Възраждане“ в града. Отговаряйки на редица въпроси от публиката, дългогодишният журналист от БНР засегна палитра от теми – за свободата на словото, има ли я в Европа; за приемането на България в еврозоната; за политиката на Тръмп; за това, възможна ли са солидарност и разбирателство по националните въпроси сред всички български евродепутати от различните партии; за ефективността на Европейския парламент и вотовете на недоверие срещу Урсула фон дер Лайен, и много др. Петър Волгин презентира и книгата си „Европа след края на евроатлантизма“ на издателство „Изток-Запад“, която по същество представлява публицистичен анализ на конфликтните теми в реалността, в която живеем. 

На въпроса, може ли ЕС да се реформира така, че да не се движи видимо и фактически към упадък, както се случва в момента, Волгин отговори със следната теза:

„Когато се говори за това какъв тип промени трябва да се извършат в Европейския съюз, трябва да мислим най-първо за промени вътре в националните държави. Не можем да очакваме в Европейската комисия изведнъж да дойдат някакви много свестни хора и да започнат да казват: „Ето сега ще се променим!“. Процесът трябва да върви по друг начин. Именно, когато в отделните държави започне да се променя политическата конюнктура, чак тогава ще се промени и общоевропейската. Конкретно това означава, когато в отделните държави започнат да управляват партии с патриотична насоченост, а не такива с глобалистки характеристики, тогава ще се променят нещата и в общоевропейската картина. Защото състоянието на силите в ЕП и в ЕК е резултат от това, което става в националните държави.“

В този ред на мисли съвсем очаквано се появи и въпросът за евентуалното участие на Румен Радев на партийната сцена при предсрочни избори у нас и кои биха били неговите коалиционни партньори.

„Най-голямата сила на президента Румен Радев, неговият най-голям позитив са всъщност негативите, които произвежда настоящото правителство. Колкото повече това правителство управлява, толкова повече плюсове ще има за Радев. Но аз не мисля, че протестният вот, който ще генерира Радев, ще е достатъчно силен, за да може той да управлява самостоятелно. Това няма да е такъв тип електорално цунами, каквото видяхме с царя“,

обобщи относително скептично Волгин и уточни, че „Възраждане“ биха могли да са естествени партньори на партията на Радев, но когато се ражда някакъв проект никога не се знае какво ще се случи по-нататък.

„Ако за България има някаква надежда, то тя е в управлението на патриотични партии. Една такава симбиоза между евентуален проект на Радев и „Възраждане“ би бил добър управленски вариант за България“,

каза Петър Волгин.