Истинска криза на доверието в сърцето на Европа. Под това заглавие френската медия France-Soir отразява вота на недоверие, внесен в Европейския парламент срещу Комисията на Урсула фон дер Лайен. Европейският парламент отхвърли вота на недоверие, 175 евродепутати гласуваха твърдо недоверие, 360 евродепутати отхвърлиха вота, 18 се въздържаха.

Инициативата беше водена от румънския евродепутат Георге Пиперя, адвокат и професор, от групата на „Европейските консерватори и реформисти“ и още 76 евродепутати. Пиперя поставя на внимание три скандала: нередностите във фонда за възстановяване от 650 милиарда евро, непрозрачността в отношенията с главния изпълнителен директор на Pfizer и съмнителното финансиране от Комисията на неправителствени организации за Зелената сделка. „Прозрачността е от съществено значение“, казва Пиперя, обвинявайки Урсула фон дер Лайен в „незачитане на институциите“. Бившият омбудсман Емили О’Райли пък сравнява Комисията с „мафия“. 

Статията във France-Soir отразява мненията на различни евродепутати по темата за вота на недоверие срещу комисията на Урсула. Медията посочва, че 71% от гражданите във Франция считат ЕС за корумпиран. И счита, че гласуването на вота ще раздели още повече разделението в ЕС. 

Фридрих Пюрнер, независим евродепутат от Германия, подкрепя недоверието към Урсула:

„В Германия гражданите са загрижени за липсата на прозрачност и злоупотребата с европейски средства.“

Пюрнер критикува бездействието на Комисията по случая с Pfizer и счита, че трябва да се търсят възможности да се възстанови демократичния контрол.

Петър Волгин от България и представител на „Европа на суверенните нации“, евродепутат, който категорично подкрепя вота на недоверие към Урсула фон дер Лайен, подчертавайки дълбокото недоверие сред гражданите в България:

„Според анкетите, които съм разгледал, недоверието към европейските институции е дори много по-изразено в България, отколкото във френските проучвания. Въпреки обещанията за прозрачност, много хора смятат, че решенията се вземат зад затворени врати, далеч от обществения поглед.“

Според Волгин действията на Урсула фон дер Лайен по време на пандемията са били непрозрачни и подозренията за корупция са оправдани.

Марк Йонген от „Алтернатива за Германия“ и „Европа на суверенните нации“ счита, че: „Мандатът на Урсула фон дер Лайен е белязан от липса на прозрачност и незачитане на демократичните норми. Той определя речта на Фон дер Лайен в понеделник, 7 юли, като „крещяща липса на отчетност“ и обяснява, че „този вот е не само оправдан, но е и необходим, за да се възстанови отчетността и да се потвърдят принципите на националния суверенитет и демократичната легитимност в рамките на Европейския съюз“.

Инициативата за Пиперя за вот на недоверие обаче не е пряко обвързана с това, че в Белгия се води безпрецедентна и историческа наказателна процедура срещу Урсула фон дер Лайен, Алберт Бурла, Pfizer и други, обвинени от хиляди ищци, включително от две държави членки, Унгария и Полша (както разкрива France-Soir на 17 март 2024 г.). Урсула фон дер Лайен е обвинена в унищожаване на публични документи, в корупция и незаконно преследване на лични интереси. В ход е и друго наказателно дело срещу румънския ръководител на Европейската прокуратура Лаура Кьовеши за възпрепятстване на правосъдието с цел защита на Урсула фон дер Лайен. New York Times никога не публикува съобщенията, които са предмет на статията от 2022 г. срещу Урсула фон дер Лайен, което кара човек да се запита какви са основанията на New York Times, за да напише въпросната статия. Наистина ли медията разполага с текстовите съобщения?

Европейският парламент често е критикуван заради пасивността относно ЕК. France-Soir цитира евродепутата Петър Волгин за вероятността разследването срещу Урсула фон дер Лайен да е неефективно:

„Както се казва в България, ръководителите на европейските институции са „свързани като свински черва“ и всички се защитават взаимно.“

Волгин добавя още, че „общественото доверие в Европейския съюз и европейските институции ще продължи да намалява, ако няма цялостна реконструкция на начина, по който функционират структурите на ЕС“.